За Япония — като за Япония
- Автор: Семов Марко
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За Япония — като за Япония». Краткое содержание книги:
Мисля, че днескашното време много бързо къса календара и още веднъж, ако дойда, моите домакини от малкото барче вече няма да ги има. Къде ли ще идат тия самотни, уморени цял живот недоспали си жени? Какво ще прави Япония с тях? За проституция кой дава пенсия. От какво и къде ще живеят те? Ще стигне ли спестеното от моето разредено уиски и докога?…
Или и те ще направят, каквото много други преди тях са могли единствено да направят? Някоя вана с топла вода, едно по-остро ножче, последно производство на фината японска стомана, и още един ред в някой десетостепенен вестник, който ще извести за още две самоубили се японки…
Море, има си приблеми и Япония…
… Своя сексуален проблем обаче, доколкото го има Япония, го е решила по един наистина японски и наистина рационален начин. И не толкова Япония, колкото японският каптализъм. Докато обикалям тия големи и стари японски квартали, пълни с всичко — и с труд неистов, и блясък, и с отчаяние и със секс по японски, мисля и премислям онова, което вече видях, и онова, което тепърва ще видя…
В Европа ние — мъжете, голяма сметка плащаме на мерака си до чуждо да се тръкнем. И после да си разказваме на чашка какво било и как… Едно време само ние — мъжете — правехме така. Идем на работа — ох, блаженство, в работно време да си разкажем подвизите… Колко време сме изгубили в такива прикзки, колко държавна пара сме пропилели! Сега така правят и жените. Било на работното си място, било в някоя сладкарница през работно време — и те душа дават да извадят цигарките, да извадят запалките и тежко и с табиет да ги сложат на масата, да си поръчат коняче, да запалят цигарата, да издишат дима и тихо-тихо да нагазят в клюките. В този смисъл не зная къде повече е Ориент — дали в Япония, която е толкова на изток, дали в Европа, която е толкова на запад.
В Япония въпросът да кръшнеш от къщи — става дума за мъжете, за жените да не говорим въобще — японското общество в това отношение е безкомпромисно, изобщо не е въпрос… Държавата е намерила десетки решения, които да го превърнат в нещо обикновено, достъпно, което не губи време и поради това изобщо не заслужава внимание. Жена можеш да си доставиш навсякъде по най-лесния начин, с най-малко усилия и съвсем не с много пари. Важното е утре, като отидеш на работа, този въпрос да не те занимава, да не губиш от работа, като бягаш и ходиш по квартири, а доволен да си гледаш задължението и да работиш до скъсване. Е, и да спечелваш повечко, разбира се, защото като имаш повечко пари, ще имаш и повечко радости привечер, преди да си отидеш у дома.
В Япония има много публични заведения — публични — в доста истинския смисъл на думата. Те разкриват, според мене, особени страни на японската душевност — непознати у нас и нехарактерни за други народи. Много от тия заведения съвсем не са елитни в европейския смисъл на думата, не са скъпи, не са и за отбрани хора. Те, бих казал, са си чист народен тип сексуални заведения. В тях видях хора с хляб, с колбаси, с мрежички, тръгнали си за в къщи и се отбили, както ние се отбиваме в кръчма да изпием една ракия. Десетина момичета, по най-съкратената процедура, пред очите на всички, на открито, на лампа, на максимална бих казал светлина, им бяха на разположение. Бяха обикновени японци, но имаше хора и от провинцията — личеше по облеклото, по погледа, по който всяка провинция се издава много лесно на такова място. Хората слагаха хляба на стола, на който допреди малко бяха седнали, и без никакъв свян, съвършено свободно и естествено се събличаха. Правеха любов пред всички. Едни разбира се, я правеха, други не можеха. И от това също не изпитваха свян — влизаха и се качваха на подиумчето, събуваха ги и обуваха панталоните пред стотина очи — без смут и без никаква подигравка от страна на публиката. Представям си какво ще стане един нашенец да си събуе гащите и пред очите на стотина души се орезили. Едно, че той ще си умре от срамове, ще потъне в земята, до инфаркт може да стигне, друго, че и след трийсет години ще подиграват децата му за резила на баща им. Ами сеирджиите — що свиркане, що дюдюкане и подигравка ще падне… Що народно творчество ще ти чуе ухото…
А тука — нищо: стане от стола, свърши каквото може, седне си пак, позяпа, позяпа, вземе си чантичката с продуктите и се прибере при семейството и покорната съпруга. Утре, ако иска — пак. Ако не тука — другаде. Важното е да е сит, спокоен и работоспособен. Работоспособен ли си и сговорчив в Япония — всичко друго ти се прощава.